понеделник, 25 март 2013 г.

Богослужения през втората седмица на Великия пост 24-31 март.

Сряда 27 март
8ч Утреня, Часове, Изобразителни, *Преждеосвещена св. литургия (Св. Панталеймон кв.Момин Проход)

Петък 29 март: 
8ч Утреня, Часове, Изобразителни, *Преждеосвещена св. литургия (Костенец)
16ч Малко повечерие с Богородичен акатист 2 част.

Неделя 31 март
 8ч Воскресна утреня
 9ч Василиева света литургия   

* Преждеосвещена литургия:


Началото си тази Литургия води от първите векове на християнството. От църковната история знаем, че първите християни се причастявали ако не ежедневно, то твърде често. Същевременно, установявайки Великия пост, било намерено за неудобно в дните на строг пост - дни на скръб и съкрушение за личните грехове, - да се извършва обичайната Литургия, която е и най-тържествената между църковните богослужения.

За да се даде възможност на вярващите да се причастяват и в седмичните дни на поста, без при това да се нарушава характера на великопостното богослужение, било установено в някои дни вярващите да се причастяват с преди осветени Дарове. Затова и била въведена в службите на Великия пост и Литургията на Преди осветените Дарове. 


неделя, 24 март 2013 г.

25 МАРТ БЛАГОВЕЩЕНИЕ 

Тропар на Благовещение глас 4

 
Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества,  затова и ние с него викаме на Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

Кондак гл. 8:

На Тебе, поборнице воевода, след като се избавихме от злини,  ние твоите раби, Богородице, пеем победни песни, но и като имаща непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, за да ти викаме: радвай се, Невесто неневестна.

Из Акатист на св. Богородица, Икос 8

Радвай се ти, която събра в едно противоположното; радвай се ти, която съчета девството и раждането! Радвай се ти, чрез която се прости престъплението;
радвай се ти, чрез която се отвори раят! Радвай се, ключе, на Христовото царство;
радвай се надеждо на вечните блага! Радвай се, Невесто неневестна!

Седален след 3-та катизма, гл. 3

Днес цялото творение се радва, защото се развързва клетвата над праотеца.



С В. П И С А Н И Е

Апостолско четиво- Евр.2:11

11. Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12. "ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".13. И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".14. А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,15. и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.16. Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;17. затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народ 18. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Евангелско четиво Лука 1:24-38


24. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25. тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците 26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет 27. при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.30. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35. Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

събота, 23 март 2013 г.

24 МАРТ-НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА 

Утреня 8ч

Василиева Света Литургия 9ч


Из "Песнопения за празника"

 

Слава на стиховните, глас 2 

Като преминахме от нечестие към благочестие и просветени със светлината на познанието, както е писано в псалома, нека да запляскаме с ръце, принасяйки благодарствено хвала на Бога и на изобразените на стени, дъски и свещени съсъди свещени образи на Христа, на Пречистата и на всички светии с почит да се поклоним, отхвърляйки нечестивата вяра на безславните еретици, защото честта, отдавана на образа, както казва свети Василий, преминава към първообраза; и просейки молитвите на пречистата Ти Майка и на всички светии, Христе Боже наш, дари ни с велика милост.

Кондак, глас 2:  

Неизобразимото Слово на Отца при въплъщението от тебе, Богородице, Се изобрази и изписвайки осквернения образ в първоначалния му вид, го съедини с божествената красота. Като изповядваме нашето спасение, ние с дело и слово Го изобразяваме.

Икос:  

По Божие вдъхновение заради нас, в древност пророците достигнаха със своя взор до края на вековете и предвъзвестиха това тайнство на домостроителството, получавайки от него те самите озарение. И тъй, приемайки от него божествена премъдрост, ние познаваме Господа Бога, Комуто се покланяме в три Ипостаси и служейки единствено на Него, имаме едно кръщение и една вяра, облечени в Христа. Като изповядваме нашето спасение, ние с дело и слово Го изобразяваме.

"На пречистия Твой образ се покланяме, Благий, като просим прошка на прегрешенията си, Христе Боже...”

Днес празнуваме една от многобройните победи на Църквата. Това е победата на светите икони. 

Преди повече от 1200 години в Константинопол се появили еретици, чийто девиз бил: "Вън иконите от църквите!”. Варвари, груби и необразовани, те влизали в храмовете, събаряли светите икони от иконостасите, хвърляли ги на земята, тъпчели ги, разсичали и изгаряли. Проверявали и по домовете на хората и горко на тогова, у когото намирали икони. Залавяли го, хвърляли го в тъмница, осъждали го, отрязвали му носа, заточвали го в най-отдалечените краища на империята. Това гонение продължило почти 150 години.
Ако някой запитвал иконоборците: "Защо унищожавате иконите”, те отговаряли: "Защото да се почитат те е идолопоклонство и според Божията заповед в Декалога "не си прави кумир...”, "не им се кланяй” (Изх. 20:4; Втор. 5:8), ние не се кланяме на идоли”. Те смятали, че иконите са идоли. В действителност, обаче идол ли е иконата?

Не, не е. Едно е идол, а друго – икона. Какво представлява идолът? Идол е да вземеш парче мрамор или дърво, да го издялаш, да му придадеш образ на животно или човек и после да паднеш и да му се поклониш с вярата, че е бог. Такова нещо ние не проповядваме. Не казваме, че иконата на Христа е самият Христос, не казваме, че иконата на Св. Богородица е самата Св. Богородица или пък че иконата на св. Пантелеймон е самият светец. А какво казваме? Че иконата изобразява лицето; иконата на Христа изобразява Христа, иконата на Св. Богородица изобразява Св. Богородица, иконата на св. Пантелеймон изобразява св. Пантелеймон. И както не съществува дом или портфейл без снимки на любимите лица (баща, съпруг, деца), така и в църквата имаме изображения на Христа, на Св. Богородица и на светиите и като виждаме тях, си спомняме за тези свети личности и като почитаме тях, почитаме изобразените лица. "Почитта към образа възхожда към първообраза”, казват светите Отци. На иконата подобава почетно поклонение, не служене. Това учи Църквата.

Бог, възлюбени, не е вещество, а дух. Като невеществен и Цар на невеществените ангели и архангели, е невидим; никой не Го е видял. Затова в църквата не изобразяваме Бога. Като невидим, Той е и неописуем; никоя художническа ръка не може да Го опише, да ни даде образа Божий. Но великото и неизказано тайнство е че Синът Божий и Бог е приел човешка плът и тогава Невидимият станал видим; явил се като човек на земята, като Син на Девата. И тъй, откакто невидимият Бог станал видим в Лицето на Христа и е ходил между нас и е бил разпънат и възкръснал, оттогава станал описуем и вече можем да Го рисуваме.
Един от най-големите отци на Църквата, св. Йоан Дамаскин, подкрепяйки догмата за почитането на светите икони, казвал:
 "Питам ви, иконоборци, дошъл ли е или не е дошъл Христос на земята? Ако не е дошъл, тогава нямаме право да изобразяваме Неописуемия. Но ако Христос е дошъл – и е факт, че е дошъл и като младенец и като зрял мъж се явил в света – тогава, елате, зографи, вече можете да Го изобразите. Хиляди очи са Го видели, хиляди уши са Го чули, хиляди ръце са Го докоснали. Следователно, Христос като Бог е неописуем, но като човек е видим и описуем; може да бъде изобразен."

Из www.pravoslavieto.com

АНАТЕМИ, които църквата произнася на НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА

На всичко, което е било нововъведено и постановено, или което занапред ще бъде постановено противно на църковното предание и учението и обичаите на светите и приснопаметни отци – анатема.
Клир:  Анатема (3).
Народ: Анатема (3).
Клирът и народът казват това след всеки възглас на дякона.
Дякон: На онези, които отричат Божието битие и утвърждават, че този свят е самобитен и всичко в него става случайно и без промисъл Божи – анатема.
На онези, които казват, че Бог не е дух, но плът; или пък че Той не е праведен, милосърден, премъдър, всезнаещ и които произнасят други подобни хули - анатема.
На ония, които дръзват да говорят, че Синът Божи не е единосъщен и не е равночестен на Отца, и казват същото и за Дух Светий, и които не изповядват Отца, и Сина, и Светия Дух като един Бог – анатема.
На ония, които безумно говорят, че за нашето спасение и очистване от греховете не е било необходимо пришествието в света на Сина Божи в плът, Неговото доброволно страдание, смърт и възкресение – анатема.
На ония, които не приемат благодатта на проповядваното от Евангелието изкупление, като единствено средство за нашето оправдание пред Бога – анатема.
На ония, които дръзват да говорят, че Пречистата Дева Мария не е била преди раждането на Христа, при самото раждане и след раждането Дева – анатема.
На ония, които не вярват, че Духът Светий умъдри пророците и апостолите и чрез тях ни възвести истинския път към вечното спасение, потвърждавайки това с чудеса, и също не вярват, че сега Той обитава в сърцата на верните и истински християни и ги наставлява на всяка истина – анатема.
На отхвърлящите безсмъртието на душата, края на света, бъдещия съд и вечното въздаяние за добродетелите на небесата, и вечното осъждане за греховете – анатема.
На отхвърлящите светите тайнства, извършвани в Христовата Църква – анатема.
На отхвърлящите съборите на светите Отци и тяхното предание, което е съгласно с Божественото Откровение и се пази благочестиво от Православната Вселенска Църква – анатема.
На ония, които ругаят и хулят светите икони, поставени от Светата Църква за възпоменание на Божиите дела и Неговите угодници, та чрез гледането им християните да се подбуждат към благочестие и подражание, и на ония, които казват, че иконите са идоли – анатема.
На ония, които учат и изповядват за тварна нетварната божествена благодат и Таворската светлина – анатема.
На теософите, дъновистите и другите еретици, които дръзват да говорят и безумно да учат, че Господ наш Иисус Христос е слязъл на земята и се е въплътил не веднъж, но много пъти, а също и на ония, които отричат, че истинската Премъдрост на Отца е Неговият единороден Син и въпреки Божественото Писание и учението на светите Отци, търсят други премъдрости – анатема.
На окултистите, спиритистите, чародеите, врачките и всички, които не вярват в Единия Бог, но почитат бесовете и не предават смирено на Бога своя живот, но с призоваване на чародейните бесове търсят да узнаят бъдещето - анатема.
На гонителите на Христовата Църква, на нечестивите отстъпници, вдигнали ръце против свещенослужителите Божи, поругали светините, разрушили Божиите храмове, изтезавали нашите братя и осквернили нашето отечество – анатема.
На всички еретици – анатема (3).
Клир: Анатема (3).
Народ: Анатема (3).

Източник www. dveri.bg


неделя, 17 март 2013 г.

 Служби през първата седмица на великия пост

През първата седмица на поста в храм св. Георги ще бъдат отслужвани следните последования:

Понеделник 18 март
8ч Утреня, Часове*, Изобразителни**
16ч Велико повечерие с покаен канон на Св. Андрей Критски 1 част

Вторник 19 март
8ч Утреня, Часове, Изобразителни
16ч Велико повечерие*** с покаен канон на Св. Андрей Критски 2 част

Сряда 20 март
(8ч Утреня, Часове, Преждеосвещена литургия**** кв. Момин проход)
16ч Велико повечерие с покаен канон на Св. Андрей Критски 3 част
 
Четвъртък 21 март
8ч Утреня, Часове, Изобразителни
16ч Велико повечерие с покаен канон на Св. Андрей Критски 4 част
 
Петък 22 март
8ч Утреня, Часове, Преждеосвещена литургия
16ч Малко повечерие, Богородичен акатист 1 част

Събота 23 март - Тодоровден
8ч Утреня
9ч Света Златоустова литургия

Неделя 24 март- Неделя Православна
8ч Воскресна утреня
9ч Василиева света Литургия

 

Легенда:


* Часове:

Часовете се състоят от по три псалома, с тропари, четене на "Св. Боже", кондаци (кондакът е песен, като тропара), молитвата "Господи на всяко време" и заключителната молитва. Всеки час изразява една идея или е възпоминание на някое новозаветно събитие.
Първият час, който обхваща времето от 6 до 9 часа сутрин, изразява началото на нашата ежедневна работа, започването на трудовия ден. Ние молим Бога да чуе молитвата ни в този ранен час и да насочи стъпките ни към изпълнание на Божието слово. От псалтира се четат пс. 5, 89 и 100. 
Третият час (9-12 часа) напомня за слизането на Св. Дух над апостолите, станало в същия този час. Ние молим Бога да обнови в нас Св. Дух. В третия час четем псалом 16, 24 и 50. 
Шестият час (12-15 часа) е в спомен на Христовото разпятие. Псалми 53, 54 и 90. 
Деветият (15-18 часа) е възпоминание на кръстната смърт на Господа, са четене на псалом 83, 84 и 85.

** Изобразителни

Те се състоят от два псалома (102 и 145), блаженствата, Символа на вярата, Отче наш, тропари и кондаци, молитвата "Всесвятая Троице..." и заключителен псалом (33).
Изпълняват се след часовете (1, 3 и 6).

 

*** Велико и малко повечерие:


Повечерието се извършва преди лягане за сън. Състои се от четене на псалми и молитвословия, в които измолваме от Бога прошка за греховете, помощ и покровителство от видимите и невидими врагове, които търсят да уловят душата ни и са особено опасни по време на сън. Произнасяме също Символа на вярата, и в молитва към св. Богородица и Спасителя измолваме Неговото благословение за настъпващия сън. В манастири повечерието се извършва и в по-късни часове след Вечернята.


Повечерието бива Велико и Малко.

Великото се чете само през Великия пост и в навечерието на празниците Рождество Христово, Богоявление и Благовещение, ако празникът се случи в ден през седмицата.

Малкото повечерие се извършва през цялата година и в петък на Великия пост.

 

**** Преждеосвещена литургия:


Началото си тази Литургия води от първите векове на християнството. От църковната история знаем, че първите християни се причастявали ако не ежедневно, то твърде често. Същевременно, установявайки Великия пост, било намерено за неудобно в дните на строг пост - дни на скръб и съкрушение за личните грехове, - да се извършва обичайната Литургия, която е и най-тържествената между църковните богослужения.

За да се даде възможност на вярващите да се причастяват и в седмичните дни на поста, без при това да се нарушава характера на великопостното богослужение, било установено в някои дни вярващите да се причастяват с преди осветени Дарове. Затова и била въведена в службите на Великия пост и Литургията на Преди осветените Дарове. 




петък, 15 март 2013 г.

Неделя на всеопрощението

Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."

Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.

Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че "всеки е виновен за всичко пред всички". На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. "С какво съм виновен пред другите?" - питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до "морала", разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: "Виновен си." Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си.

Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " "Всеки е виновен за всичко пред всички." Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят."

"Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.

Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.

Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: "Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен." Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено... Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на "колективното" по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо и колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане.
Протоиерей Александр Шмеман

източник: www.pravoslavieto.com

понеделник, 11 март 2013 г.



За Великите постите и великопостното богослужение”

Из „Църковен устав на БПЦ”

Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.

През целия пост риба се разрешана два пъти - на Благовещение и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:



  Първа седмица
От понеделник до петък включително - строг пост
(растителна храна без олио и вино)
17 март - 24 март
Втора седмица
През седмицата се разрешава растителна храна с олио.
Събота и неделя се разрешава вино и олио. На Благовещение се разрешава риба.
24 март - 31 март
Трета седмица (Кръстопоклонна)
През седмицата се разрешава растителна храна с олио.
Събота и неделя се разрешава вино и олио.
 31 март - 7 април
Четвърта седмица
Както третата
 7 април - 14 април
Пета седмица
Както третата
 14 април - 21 април
Шеста седмица
Както третата. На Връбница (Неделя вая) се разрешава риба.
21 април - 28 април
Страстна седмица
От понеделник до събота включително - строг пост. На Разпети петък не се яде нищо. За болни и немощни хляб и вода.
28 април – 5 май

Редът на службите през Великия пост е следният:


Утрено богослужение:


1) Понеделник, Вторник и Четвъртък сутрин се извършва утреня, последование на часовете 1, 3, 6 и 9 час (извършват се само по време на Св. Четиридесетница-бел. ред), Изобразителни и вечерня за следващия ден.( Необичайното е, че вечернята се служи сутрин бел. ред.)

2) Сряда и петък горепосочените служби се съединяват с преждеосвещена св. Литургия *

(*Една от великопостните особености на православното богослужение е Преждеосвещената Литургия или по-ясно казано на български език - Литургия на преди осветените Дарове свързана с вечернята която се извършва великопостно се извършва сутрин. Главната особеност на тази литургия се състои в това, че на нея не се извършва Тайнството Евхаристия, а вярващите се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, осветени на предишна литургия на св. Василий Велики в неделя или св. Йоан Златоуст в събота  Бел ред.) 

 3) В събота- през всички великопостни седмици утреното богослужение се състои от Утреня и Златоустова Св. Литургия.

4) В неделя- през всички недели на Великия пост- Василиева св. Литургия. На Връбница- Златоустова Св. Литургия ( Разлика за миряните между Василиевата литургия и Златоустовата почти няма. Различават се по свещеническите молитви които се произнасят тихо. Бел ред. Златоустова литургия се служи през всички празнични и неделни дни през цялата година).

Вечерно богослужение

Срещу неделя (събота вечер)  и срещу понеделник (неделя вечер) се  извършва вечерня.

Понеделник вечерта, вторник вечерта, сряда вечерта, четвъртък вечерта се извършва велико повечерие. ( Специално великопостно последование. През първата седмица на поста се свързва с Покайния канон на Св. Андрей Критски. Бел ред)

Петък вечерта- малко повечерие (Специално великопостно последование.Свързва се Богородичен акатист бел ред).

Добре дошли в блога на нашата енория. Ежеседмично издаваме енорийски лист и публикуваме информация от различни български и чужди православни автори.