неделя, 28 април 2013 г.



СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
Велики понеделник - На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ. ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10). Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели,  и не принасяме духовни плодове.

Велики вторник 

"И тъй, бъдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13) Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме": „Ето младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен.Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас!”

 

В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя. В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника.

 

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

8ч00 УТРЕНЯ, ОБЩ МАСЛОСВЕТ, ВАСИЛИЕВА СВЕТА ЛИТУРГИЯ 

19ч00 Последование на 12-те евангелия

На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.

: вместо „Иже херувими”  На твоята тайна вечеря днес Сине Божи за причастник ме приеми, не за да предам твоята Тайна, нито да Ти дам целувание предателно като Йуда, а като разбойника ще изповядам: помени ме Господи когато дойдеш в Царството Си.

Тропар гл.8 Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха,тогава, злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше, и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии.Виж, жадний за богатства, как извършилият заради тях предателство, обесва се. Бягай от ненаситната душа, одързостила се на такова против Учителя, Който към всички е Благ. Господи, слава Тебе.

Разпети петък-Утреня, Царски часове; 8ч00
19ч00 Опело Христово и мертвена лития

Тропарь, глас 2: 
Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло, с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи.

Из песнопения:   

Елате всички да възпеем заради нас Разпнатия. Него като видя Дева Мария на дървото, казваше: Ако и да търпиш разпятие, Ти си Син и Бог мой.(Кондак 8 гл.)                                                                             
Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, с плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам;
с гвоздеи се приковава Женихът църковен; с копие се пробожда Синът на Дева. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое Възкресение.


Велика събота

8ч00 Вечерня с Василиева литургия (Момин Проход)

На Литургията, вместо Херувимската песен-Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли: Защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да принесе сам себе си и да бъде за храна на вярващите.И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт – многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят песента: Алилуя, алилуя, алилуя!

Тропар: Когато Си слязъл при смъртта, Животе безсмъртни, тогава ада Си умъртвил с блясъка на Божеството, когато и умрелите от преизподнята Си възкресил, всички небесни сили викаха: Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе.

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението. Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата. Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си. Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите. (Хвалебни стихири гл.4)


23:30 Пасхална полунощница с посрещане на благодатния огън. Лития около храма.

24:30 Пасхална утреня и божествена света Литургия

събота, 27 април 2013 г.

ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ-ЦВЕТНИЦА

Тропар „Общое воскресение” гл.1 : 
 
За да увериш в общото възкресение, преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже. Затова и ние, които носим като децата знамената на победата, на Тебе, Победителя на смъртта, викаме: Осанна във висините!
Благословен е, Който иде в името Господне!


Тропар „Съпогребшеся Тебе” 
 
Спогребали се с Тебе чрез Кръщението, Христе ...Боже наш, се сподобихме с Твоето възкресение и възпяващи, зовем: Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне.

Кондак

Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който
дойде да призовеш Адам.


СЛОВО ЗА ПРАЗНИКА
"Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син
на подяремница" (Зах. 9:9).
 
С тези думи, старозаветният пророк Захария изразил възторга си, хилядолетия преди Христовото раждане, предузнавайки днес празнуваното от нас събитие. Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Иерусалим. Многоброен народ Го посрещал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствували Спасителя с "Осанна! Благословен е идващият в името Господне!". Това народно приветствие свидетелствувало, че Христос бил посрещан като Бог, защото "осанна" означава "спаси", а спасението принадлежи единствено на всемогъщия Бог. Стеклото се народно множество прославяло Христа за сторените от Него чудеса и особено за възкресяването на четиридневно пребиваващия в гроба Лазар. Затова именно възторженият народ възклицавал: "Благословен Царят, Който иде в името Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лук. 19:38) или с други думи казано, това означавало: "Ангелите ликуват на небесата, радвайки се за нашето единодушие".
Този народен възторг не бил чисто духовен плод. Заразени от националната гордост, стеклите се многобройно юдеи предполагали, че в този момент се сбъдват политическите им очаквания, че е настъпил дългоочакваният момент да провъзгласят Христа за свой цар. Въпреки всичката тържественост на този момент, ликът на Спасителя бил опечален и в очите Му напирали сълзи; Господ Се чувствувал самотен сред многолюдната, възторжена тълпа, знаел, че никой, не Го разбирал - дори и най-близките Му ученици се поддали на общия ентусиазъм. Въпреки всеобщия възторг, Господ рекъл просълзен пред стените на столичния град: "да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!" (Лук. 19:42). Бидейки Сърцеведец, Спасителят знаел, че само след няколко дни същата тази ликуваща и привествуваща Го тълпа ще се обърне срещу Него с обвинение, че е измамник, защото Той няма да оправдае земните им очаквания. Същите тези хора, които сега Го приветствуват с "осанна" , само след четири дни ще крещят яростно ненавистта си с "Разпъни Го!", защото Господ не удовлетворил суетните им надежди. В този тържествен празничен ден, когато масово християните се стичат в храма не толкова заради богослужебната прослава на Господа, а за да си вземат върбово клонче, нека спрем вниманието си върху детайла от земния живот на Иисус Христос и всеки един от нас изпита собствената си съвест. Какво точно празнуваме днес? Какво евангелско събитие спомняме и какво е личното ни отношение към него? Не припомняме ли в крайна сметка истината, че човечеството не се е променило много от онова евангелско време? Разпъваме ли всекидневно
Христа с наще суетни и лицемерни молитви за материалното?

сряда, 24 април 2013 г.

ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА ЛАЗАРЯ

 

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Иоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя. 

Тропар, глас 8

Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха, тогава злочестивият Иуда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии. Виж, любителю на богатства, този, който заради тях се обеси. Бягай от ненаситната душа, която се одързости да направи това на Учителя. Господи, Който си благ към всички, слава на Тебе.

 

Тропар, глас 1

За да увериш в общото възкресение,преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже. Затова и ние, които носим като децата знамената на победата, на Тебе, Победителя на смъртта, викаме:Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

 

Кондак, глас 2

Христос, Който за всички е радост, истина, светлина, живот и за света възкресение, поради Своята благост се яви на тези, които са на земята, и стана първообраз на възкресение и на всички дава божествена прошка.

Евангелско четене и Апостол в Лазарова събота

Евангелие от Иоан (11:1-45)

В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.



вторник, 23 април 2013 г.

СЪБОРНА БОГОСЛУЖБА НА 24 АПРИЛ С УЧАСТИЕТО НА СВЕЩЕНИЦИ ОТ ИХТИМАНСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ

Утре от 8ч в храм " Свети великомъченик Георги " с участието на свещеници от Ихтиманска духовна околия ще се отслужат следните последования:

Утреня, Часове, Изобразителни, Преждеосвещена литургия.

Една от великопостните особености на православното богослужение е Преждеосвещената Литургия или по-ясно казано на български език - Литургия на преди осветените Дарове.
Главната особеност на тази литургия се състои в това, че на нея не се извършва Тайнството Евхаристия, а вярващите се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, осветени на предишна литургия на св. Василий Велики или св. Йоан Златоуст.
Началото си тази Литургия води от първите векове на християнството. От църковната история знаем, че първите християни се причастявали ако не ежедневно, то твърде често. Същевременно, установявайки Великия пост, било намерено за неудобно в дните на строг пост - дни на скръб и съкрушение за личните грехове, - да се извършва обичайната Литургия, която е и най-тържествената между църковните богослужения.

За да се даде възможност на вярващите да се причастяват и в седмичните дни на поста, без при това да се нарушава характера на великопостното богослужение, било установено в някои дни вярващите да се причастяват с преди осветени Дарове. Затова и била въведена в службите на Великия пост и Литургията на Преди осветените Дарове.

Тази Литургия се извършва в сряда и петък през първите шест недели на Великия Пост; в четвъртък на Петата Неделя на Великия Пост, когато се извършва паметта на св. Мария Египетска; понякога в деня, когато се чествува паметта на светите 40 Севастийски мъченици, ако това се случи в постния период; служи се и в първите три дни на Страстната Седмица (Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда)

сряда, 17 април 2013 г.



21 Aприл, 5-та Неделя на Великия пост – Преподобна Мария Египетска


"Вече настъпи петата неделя от Великия пост. Православната църква ни припомня подвига на една изключителна жена, на която е посветен днешният празничен ден - св. Мария Египетска. Тя е върховното олицетворение на покаянието. Историята свидетелства, че радикалната, основна промяна на човека е възможна само с помощта на Божията благодат.
Подобна метаморфоза изживява и св. Мария Египетска. Тя живее през V-VI в. в големия египетски град Александрия. По занаят е блудница. Води развратен, празен, безпътен живот, от ден за ден, без да се грижи за съпруг, семейство, деца, морал. Един ден случайно попада на кораб, който откарва поклонници за Йерусалим. Щом те влизат в църквата на Божи гроб, тя ги последва, но невидима сила я спира и я изтласква навън. Няколко пъти жената се опитва да влезе, но но успява. Изведнъж я озарява мисълта, че причина за това е нейният досегашен празен, безцелен, мръсен живот. Тогава тя пада на колене и моли Бога за прошка. Чува глас, който я призовава да се оттегли в пустинята. Напарфюмираната, гримирана, наконтена кокетка, която познава само удоволствията, се вслушва в Божия призив и става отшелница. Тя живее 17 години далеч от хората, храни се с корени и плодове, дружи с дивите зверове. В края на живота й случайно я среща един свещеник Зосима, на когото разказва биографията си и който я причастява, преди да предаде Богу дух. Необикновена съдба! От жена, която задоволява долните инстинкти на мъжете, св. Мария Египетска става жена, която задоволява най-високите изисквания на Бога за святост. От блудница, която хората смятат за по-долна от животните, тя се уподобява на ангел в плът, който надмогва своите привички, страсти и грехове, за да постигне съвършенство.

Животът познава и други случаи, при които блудници променят живота си или поне укротяват нагоните си, защото по-лошо от блудството може да бъде единствено самоубийството. Това обикновено става, когато търговките на плът остареят и погрознеят. Те станат по неволя „целомъдрени” и със спестените пари и опит откриват сами публични домове, а в добрия случай хотел или ресторант.

Може би най-известната проститутка в историята е византийката Теодора, за която се жени селянинът от Илирик Юстиниан, станал по-късно един от най-великите владетели в историята. В църквата „Св. Виталий” в Равена и сега могат да се видят запазени по чудо мозайки от VІ век. От едната страна е Юстиниан с ореол, макар и жив, обграден от велможи, а от другата е Теодора в кръга на придворните дами. Според придворния историк Прокопий Юстиниан е аскет, а Теодора обича лукса. Той управлява империя от Испания до Персия и пише богословски трактати, а тя крещи на хиподрума и се кипри пред огледалото. Той е православен, а тя е еретичка. Макар че са съпрузи, двамата мълчаливо се състезават кой от тях първи да изпрати мисионери, които да покръстят Куш (сега Судан). Теодора успява да изпревари мъжа си и Куш се обръща към монофизитската вяра, според която Христос имал само една природа – божествена, а не човешка.

Този исторически пример е много показателен. Както тялото е тясно свързано с душата, така и плътското блудство е неотделимо от душевното падение. Затова старозаветните пророци често сравняват идолопоклонството на своите сънародници с блудство, измяна на Бога и сношение с чужди и то измислени богове. Блудството предполага двама души, при което единият съблазнява другия, събужда неговите инстинкти и го обладава. По този начин единият увлича другия в своя грях и го кара също да съгреши. Св. апостол Павел, който цял живот се бори със своето „жило в плътта” (2 Кор. 12:7), препоръчва на християните: „Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши” (1 Кор. 6:18). Щом тялото ни е храм на Светия Дух, щом то е осветено с благодатта на тайнствата, щом благодарение на тялото според св. Григорий Палама ние стоим по-високо от ангелите, не трябва да извършваме предателство спрямо Бога и да се отдаваме на хора, които търсят само своето егоистично удоволствие и дори ни заразяват с отвратителни болести. Затова апостолът ни призовава: „Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци” (1 Кор. 7:23). Неслучайно след блудство човек изпитва за момент чувство за срам, за виновност, за падение, защото усеща подсъзнателно, че е престъпил границата и е нарушил вложения в нас Божи закон.

Днес борбата срещу блудството е изключително трудна. За разлика от миналото ние живеем в общество на разврата и безбожието. Романите, киното, телевизията, интернет денонощно ни натрапват стил на поведение, който е чужд и враждебен на чистотата и вярата. Но с Божията помощ ние можем и трябва да победим както външните съблазни, така и вътрешните нагласи. Във визията си на небесния Йерусалим – рая, св. Йоан Богослов съзира радостното множество на спасените, които късат благоуханни плодове от дървото на живота и влизат в града с песен и благодарност. И той продължава с болка: „А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа...” (Откр. 22:15). Тук блудството е приравнено с най-страшните престъпления, внушавани от „бащата на лъжата” – дявола.

Нашата майка – Църквата, предлага брака като най-сигурно лекарство против блудството."
 
Из архимандрит доц. д-р Стефанов

 

 

Възкресен тропар (неделен), глас 5:

Нека възпеем, верни, Бог Слово, еднакво безначален с Отца и с Духа, и да Му се поклоним, понеже Той благоволи по плът да се издигне върху Кръста и смърт да претърпи и да възкреси мъртвите чрез славното Си възкресение.

Кондак гл. 8: 
На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние, твоите раби, след като сe избавихме от злини, пеем победни благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: "Радвай се, Невесто неневестна!".

Тропар, гл. 8: Св. Мария Египетскa 

На тебе, Майко, който подражава, сигурно ще се спаси, защото, поел кръст, си последвал Христа; и на дело си учила да се презира плътта, защото е преходна, а да се грижи за безсмъртната душа. Затова и с ангели ще се възрадва, преподобна Марие, твоят дух.


Вместо „Достойно ест” се ПЕЕ: 

За тебе Благодатна, се радва всяка твар, ангелския събор и човеците, осветени Храме и рай на Словото, девствено похвало из която се въплъти и бе младенец преди вековете, нашия Бог. От тебе той престол сътвори и из утробата Ти небе направи. За тебе се радва всяка твар, слава на Тебе.

С В. П И С А Н И Е

Апостолско четиво „Из съборното послание на апостол Павел до Евреите”

11. Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,
12. нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. 13. Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,
14. колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
Евангелско четиво Марк 10:32-45
32. Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: 33. ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; 34. и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 35. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. 36. Той ги попита: какво искате да ви сторя? 37. Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. 38. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39. Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40. но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. 41. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана. 42. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. 43. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;44. и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб 45. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

вторник, 9 април 2013 г.



14 Aприл, 4-та Неделя на Великия пост – Свети Йоан Лествичник

  "Тщеславието се проявява при всяка добродетел. Например, когато постя, съм тщеславен, и когато нарушавам поста, за да скрия от другите въздържанието си, пак съм тщеславен, смятайки се за благоразумен. Победен съм от суетността, когато съм облечен в хубави дрехи, но и в лоши да се облека, пак съм тщеславен. Започна ли да говоря, победен съм от тщеславието, поискам ли да мълча, отново ме побеждава. Накъдето и да обърна този трън, той винаги стърчи с бодлите нагоре. Тщеславният човек е християнин-идолопоклонник. На вид той угажда на Бога, но на дело повече се старае да угоди на хората, отколкото на Бога. "Облажаващите ни лъжат" - казва пророкът (Ис. 3:12, слав.). Хората с висок дух понасят обидата благодушно и с радост; а да слушат похвали и да не им се наслаждават могат само светите и непорочните... Когато чуеш, че твоят ближен или приятел те укорява в твое отсъствие или присъствие; тогава прояви любов и го похвали... Не показва смирение този, който сам себе си укорява - (защото кой няма да изтърпи подигравки от самия себе си?), - но онзи, който, бидейки безчестен от другия, не намалява любовта си към него... Който се превъзнася със своите естествени дарби - остроумие, схватливост, художествено четене и произношение и други подобни качества, които лесно се придобиват, той никога няма да достигне небесните блага; защото, който е неверен в малкото, той е неверен и в многото (Лука 16:10) и тщеславен. Често се случва така, че Сам Бог смирява тщеславните, изпращайки им неочаквано безчестие... Ако молитвата не унищожи тщеславния помисъл - тогава да си спомним за изхода на душата от този живот. Ако и това не помогне, тогава нека го заплашим с позора на Страшния съд. "Който превъзнася себе си, ще бъде унизен" (Лука 14:11) още тук, преди бъдещия век. Когато нашите хвалители, или по-добре казано, нашите прелъстители започнат да ни хвалят, нека побързаме да си спомним многобройните си беззакония, и ще открием, че наистина сме недостойни за това, което говорят или вършат за нас"

из "Лествицата" (Стълбата на св. Йоан Лествичник)



Възкресен тропар (неделен), глас 4: 

Когато учениците на Господа от Ангела узнаха светлата вест за Възкресението и се избавиха от присъдата над прародителите, те се хвалеха на апостолите и думаха: смъртта е победена, възкръсна Христос Бог, Който дарява на света велика милост.

Кондак гл. 8: 


На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние, твоите раби, след като сe избавихме от злини, пеем победни благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: "Радвай се, Невесто неневестна!".

 

 Тропар, гл. 8: Св.Йоан Лествичник


Със сълзи си напоявал безплодната пустиня и с въздишки от дълбините на душата твоите трудове са принесли стократен плод; бил си светилник на вселената, сияещ с чудеса, отче наш Иоане; моли Христа Бога да се спасят нашите души.

 
Вместо „Достойно ест” се ПЕЕ:  «О Тебе радуется, Благодатная, всякая тварь, Ангельский собор и человеческий род, Освященный Храме и Раю Словесный, Девственная похвало. из Неяже Бог воплотися И Младенец бысть, прежде век Сый Бог наш. Ложесна бо Твоя Престол сотвори. И чрево Твое пространнее небес содела. О Тебе радуется, Благодатная, всякая тварь, слава Тебе».

 

За тебе Благодатна, се радва всяка твар, ангелския събор и човеците, осветени Храме и рай на Словото, девствено похвало из която се въплати и бе младенец преди вековете, нашия Бог. От тебе той престол сътвори и из утробата Ти небе направи. За тебе се радва всяка твар, слава на Тебе.

С В. П И С А Н И Е

Апостолско четиво „Из съборното послание на апостол Павел до Евреите”

13. Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, 14. думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа". 15. И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. 16. Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. 17. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, 18. та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, 19. която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, 20. където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.

Евангелско четиво Марк 9:17-31



17. Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
18. дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
19. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
20. И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той  падна на земята и се валяше запенен. 
21. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става т
ова? Той отговори: от детинство;
22. и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
23. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
24. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.
25. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
26. И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
27. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. 
28. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? 
29. Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
30. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
31. Защото учеше учениците Си и им казваше, че СинЧовечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще , и ще , и на третия ден след убиването ще възкръсне.

понеделник, 1 април 2013 г.

СЪБОРНИ СЛУЖЕНИЯ В ИХТИМАНСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ


Начало: 8ч Утреня, Часове, Изобразителни, ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА СВЕТА ЛИТУРГИЯ

10 април храм "Св.св. Кирил и Методи" с. Габровица

12 април храм "Успение Богородично" град Ихтиман

17 април храм "Успение Богородично" град Долна Баня

19 април храм "Св. Панталеймон" град Момин проход

24 април храм "Св. Георги Победоносец" град Костенец

26 април храм "Св. Георги" с. Сестримо

БОГОСЛУЖЕНИЯ ПРЕЗ ТРЕТАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ 31 МАРТ-7 АПРИЛ


Сряда 3 април 

8ч (Храм Свети Пантелеймон, Момин Проход) УТРЕНЯ,ЧАСОВЕ, ИЗОБРАЗИТЕЛНИ,
9ч ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА ЛИТУРГИЯ

Петък 5 април 

8ч УТРЕНЯ,ЧАСОВЕ, ИЗОБРАЗИТЕЛНИ,
9ч  ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА ЛИТУРГИЯ
17ч МАЛКО ПОВЕЧЕРИЕ И БОГОРОДИЧЕН АКАТИСТ

Неделя 7 април- Неделя Кръстопоклонна

"Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните - язва"

8ч Воскресна Утреня и специално последование за Неделя Кръстопоклонна. Изнасяне на напрестолния кръст.

Около 9ч Василиева св. литургия


Aприл, 3-та Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна

Първи антифон: Молитвами Богородици Спасе спаси нас. По молитвите на Богородица Спасителю, спаси ни.

 

Втори антифон: Спаси ни Сине Божи возкреси из мертвих поющия Ти, Аллилуя. Спаси ни Сине Божи възкреси из мъртвите тези които ти пеят.

 

Трети антифон: вместо Блаженни нищи духом СЕ ПЕЕ : Спаси Господи люди твоя и благослови достояние твое, победи православному българскому народу над сопротивния даруя и Твое сохраняя Крестом твоем жителство. Спаси, Господи, Твоите люде, и благослови достоянието Си, победи на благоверния наш народ, цар над съпротивещите дарувай  и съхранявай с Твоя кръст Твоето наследие.

 

Възкресен тропар (неделен), глас 3:

Да веселятся небесная, да радуются земная; яко сотвори державу мышцею Своею Господь, попра смертию смерть,  первенец мертвых бысть; из чрева адова избави нас,  и подаде мирови велию милость.   Нека небесните (жители) се веселят; нека се радват земните (обитатели), понеже могъщо дело извърши с мишцата Си Господ, чрез смърт потъпка смъртта, пръв възкръсна от мъртвите, от утробата адска избави ни и дари на света милост велика.


Кондак гл. 8: Взбранной Воеводе победительная, яко избавльшеся от злых, благодарственная восписуем Ти раби Твои, Богородице, но яко имущая державу непобедимую, от всяких нас бед свободи, да зовем Ти: радуйся, Невесто Неневестная. На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние, твоите раби, след като сe избавихме от злини, пеем победни благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: "Радвай се, Невесто неневестна!".


Вместо Свети Боже, Свети Крепки се пее: Кресту твоему покланяемся Владико и святое воскресение Твое славим. /3 пъти/. На твоя кръст се покланяме Владико и твоето свето възкресение славим.


Вместо „Достойно ест” се ПЕЕ:  «О Тебе радуется, Благодатная, всякая тварь, Ангельский собор и человеческий род, Освященный Храме и Раю Словесный, Девственная похвало. из Неяже Бог воплотися И Младенец бысть, прежде век Сый Бог наш. Ложесна бо Твоя Престол сотвори. И чрево Твое пространнее небес содела. О Тебе радуется, Благодатная, всякая тварь, слава Тебе».

За тебе Благодатна, се радва всяка твар, ангелския събор и човеците, осветени Храме и рай на Словото, девствено похвало из която се въплати и бе младенец преди вековете, нашия Бог. От тебе той престол сътвори и из утробата Ти небе направи. За тебе се радва всяка твар, слава на Тебе.


С В. П И С А Н И Е


Апостолско четиво „Из съборното послание на апостол Павел до Евреите”


13. И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.14. И тъй, като имаме велик Първосвещеник. Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.
15. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв. Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
16. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ 1.
Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, 2. и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;3. и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.4. И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.5. Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих";6. както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

  

Евангелско четиво Марк 8:34-9:1


34. И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37. Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38. Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.1. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.