14 юли Неделя на Светите Отци и Вселенските
събори.
Днес
православната църква възпява и прославя основоположниците на нашата вяра и
нашето богословие – светите отци от първите шест вселенски събора. Вселенските
събори са гласовете на Църквата. Те са събрания на светиите, свикани и
проведени под ръководството на Св. Дух. Затова под техните актове отците се
подписват с думите: "Изволися Святому Духу и нам". Главна цел на вселенските събори е
осъждането на различни неправилни или еретически мнения и формулирането на
православното учение чрез догматите. Всички решения на вселенските събори
са безусловно задължителни за православните християни, което означава, че те
трябва не само да бъдат приемани, но и познавани. Правата вяра и нравственият
живот са тясно свързани и не могат да съществуват един без друг.
"Добродетелите на езичниците са само позлатени пороци", отбелязва
блаж. Августин. Никой не може да се спаси без вяра и дела, без да изповядва
божествените истини и да спазва божествените заповеди. С кои проблеми се
сблъскват първите шест вселенски събора?
Първият
е свикан срещу лъжеучението на александрийския свещеник Арий, който отхвърля божествената
природа на Божия Син, второто Лице на Светата Троица, и дръзва да твърди, че
Синът Божи е само висше творение. Съборът декларира, че Син Божи е истинен Бог,
роден преди всички векове и единосъщен с Бог Отец.
Вторият
вселенски събор е предизвикан от Цариградския архиепископ Македоний, който
отрича Божеството на третото Лице на Св. Троица и хули Св. Дух, като го
назовава "творение". Съборът утвърждава догмата за равенството и
единосъщието на Св. Дух с Бог Отец и Бог Син.
Третият
вселенски събор се провежда срещу ереста на Цариградския патриарх Несторий,
който смята, че на всяка природа трябва да съответства лице и по гностически
маниер разделя човека Иисус от Бога Христос. Съборът постановява да се
изповядват две съединени естества в Богочовека.
Четвъртият
вселенски събор заседава срещу ереста на цариградския монах Евтихий, който
в борбата си против несторианството изпада в крайност и твърди, че божествената
природа на Христос поглъща човешката и на практика остава единствена. Това
лъжеучение се нарича монофизитство. С известния Халкидонски орос съборът
решава, че двете естества на Спасителя са съединени в едно лице "неслято,
неизменно, неразделно, неразлъчно".
Петият
вселенски събор анатемосва съчиненията на тримата сирийски епископи Теодор
Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ива Едески, които са идейна основа на
несторианството. С тях е осъден и раннохристиянският богослов Ориген, който
изповядва учение, близко до прераждането, и отрича вечността на адските
страдания.
Шестият
вселенски събор е свикан по повод лъжеучението монотелитство, което
признава две природи в Христос, но само една Божествена воля. Съборът определя,
че на двете естества съответстват две воли, но човешката не противоречи и не
противоборства на божествената, а е покорна на нея. По този начин първите шест
вселенски събора изясняват по блестящ начин същността на догматите, върху които
се гради Църквата и християнската цивилизация.